Днес Природен парк „Витоша“ става на 80 години. Той е първият парк в България и на Балканите и е сред най-старите паркове в Европа.
Заедно с обявяването на Витоша за защитена територия е създаден и резерватът „Бистришко бранище“. В далечната 1934 година българското правителство е оценило изключителните качества на планината, огромното ѝ значение за науката, потенциала ѝ за развитие на туризма и е предприело действия за опазването ѝ. Върху площ от 6410 хектара в най-високите части на планината е обявен Национален парк „Витоша“. Тези територии са били отчуждени от собствениците им и заплатени със златни български левове от Държавното съкровище.
Днес площта на парка е 27 079 хектара и е прекатегоризиран в „природен“. На територията му се намират резерватите „Торфено бранище“, опазващ най-значителния в България торфищен комплекс и „Бистришко бранище”, съхранил стари смърчови гори и впечатляващи каменни реки. В парка е и природната забележителност Духлата, която е най-дългата пещера в България.
От Витоша води началото си организираното туристическо движение в България. Тук през 1901 г. е поставена и първата туристическа маркировка. През парка преминава и европейският туристически маршрут Е-4, свързващ Пиринеите с Алпите, Рила и Пелопонес.
Богато е и културно-историческото наследство. През Средновековието Витоша се е славила като център на българската Мала Света гора. От съществувалите някога в планината и околностите ѝ повече от 40 манастира днес са се запазили само два: Драгалевският от ХІV век и Кладнишкият, изграден през ХІХ век върху стари основи. Боянската църква от Х век е разположена на границата на парка. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42.
Особена гордост за цяла България са и световноизвестните „Бистришки баби“ – група за автентичен фолклор, включена в Списъка на шедьоврите на нематериалното културно наследство на Юнеско.
Витоша е част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 и е защитена зона по двете европейски природозащитни директиви – за птиците и за местообитанията. През годините с много обич, труд и грижа хиляди доброволци са градили хижи, алеи, чешми и заслони, залесявали са обезлесените територии, почиствали са любимата си планина и това не им е тежало. Отдали са част от себе си, превръщайки тази кауза в мисия на живота си. Всички ние продължаваме да правим това и днес, защото Витоша има нужда от нашата подкрепа. Но по-голяма е нашата нужда от нея.
Витоша е вдъхновявала много творци – писатели и художници, за нея са се пеели песни, разказвали са се легенди, тук е търсил подслон и защита Васил Левски. Тя продължава да ни вълнува, да ни дарява с чист въздух, прохлада, чиста вода и прекрасни пейзажи.
Витоша е ням свидетел на превратностите на историята по нашите земи. „Витоша не е орисница, за да определя съдбините на народите, но тя вижда всички съдбини, които народите сами си подготвят. Като свинкс, тя гледа и мълчи”, казва великият българин Павел Делирадев, участник в македонското освободително движение, редактор на вестници и списания, автор на научнопопулярни книги за българските планини, с големи заслуги за развитието на туризма в България.
Немският геолог Хохщетер определя връзката между Витоша и София като между Неапол и Везувий, а Ами Буе – френски учен, космополит, пътувал много, изкачвайки се на Витоша през 1836 г., възкликнал: „Прекрасно е на Темпе в полите на Олимп, Воден в Македония е прелестен, но изгледът от Витоша надминава всичко”.
Витоша е короната на столицата ни и с право е включена в нейния герб.
ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ !