На 19.06.2014 г. експерти от Дирекцията на природен парк „Витоша“ към Изпълнителна агенция по горите представи резултатите по проекта “Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в 10 Натура 2000 места в българските гори” по програма LIFE +. Дейностите по проекта се реализират на територията на десет природни парка в България – „Витоша“, „Врачански Балкан“, „Персина“, „Шуменско плато“, „Русенски Лом“, „Златни пясъци“, „Странджа“, „Сините камъни“, „Рилски манастир“ и „Българка“.
Проектът е с бюджет 1 236 834 €, в т.ч. 50% съфинансиране от ЕС. Бюджетът за разходи на територията на ПП „Витоша“ е 88 344 €. Освен защитени територии природните паркове в България са и част от европейската екологична мрежа Натура 2000. Те са обявени за защитени зони за опазване на природните местообитания в тях. Целта е да се натрупа практически опит в подобряване на природозащитното им състояние чрез опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в горите.
В изпълнение на проекта повече от четири години ДПП „Витоша“ работи за възстановяването на редки и защитени растителни видове и местообитания, за изграждане на специализирана туристическа инфраструктура, свързана с опазване на биологичното разнообразие. Положени бяха усилия за отстраняване на антропогенни отпадъци, както и за повишаване на обществената информираност за дейностите по проекта чрез поставяне на информационни табла, организиране на срещи със заинтересовани страни, журналистически пътувания. В многообразните дейности се включиха стотици доброволци, което допринесе за повишаване на екологичната култура и обществената ангажираност за опазване на природата.
Десислава Гюрова, експерт флора в ДПП „Витоша“ и регионален координатор по проекта изнесе презентация, в която бяха представени дейностите на територията на парка, а именно:
Възстановяване на клек в ПП Витоша
Клекът (Pinus mugo) е високопланински вид, който има голяма роля в задържането на водата и предпазва склоновете от ерозия, тъй като снегът под него се топи по-бавно. Съобществата му представляват природно местообитание от европейска значимост (Директива 92/43/ЕЕС). Някога клекът е заемал обширни площи в планината, но е бил подложен на засилено антропогенно влияние – предимно изгарян за разчистване на терени за пасища. Днес са оцелели малко клеково петно в района на хижа „Алеко“ и единични екземпляри на няколко места в субалпийския пояс на Витоша. Тези фрагменти и петна представляват остатък от клековия пояс, съществувал в миналото.
Първоначално използваните методи за създаване на култура включваха производство на фиданки от семена от Рила и засаждането им на две места в парка: в землището на село Чуйпетлово на територията на ДЛС „Витошко-Студена” и в района на хижа „Алеко”. Залесяването от южната страна над село Чуйпетлово претърпя неуспех, докато от северната страна прихващането беше много по-успешно. Стигна се до решението за тестване на директно засяване на семена от южната страна на планината. Семената отново бяха събрани от рилски клек и обработени в Горска семеконтролна станция – София. През пролетта на 2013 г. семената бяха засяти на терен в площадките на неприхваналите се фиданки. Извършеният мониторинг през есента на същата година показа успешно покълване и най-важното – оцеляване на пониците въпреки сухото лято. По тази причина засяването на семена продължи и през пролетта на 2014 г. Общата площ, на която е възстановен клекът достигна близо 50 дка.
Подпомагане на крайречните гори от бяла върба на Витоша
Крайречните гори играят съществена роля за възстановяване на естествените местообитания, за укрепване на брега от ерозия, за предпазване от наводнения и пречистване на водата. Крайречните съобщества от бяла върба (Salix alba) по поречието на река Струма са едни от ключовите обекти на опазване в Природен парк Витоша и представляват природно местообитание от европейска значимост). Дирекция на парка осъществи мерки за запазване и разширяване на крайречните гори от бяла върба по река Струма, над с. Чуйпетлово. Те включваха събиране на резници от естествени находища на бялата върба на Витоша, производство на посадъчен материал (фиданки) и засаждането им на площ от 5 дка на подходящи места край реката. В акциите по засаждане се включиха десетки доброволци от различни фирми и организации.
Възстановяване на растителни видове
Водната детелина (Menyanthes trifoliata) и кръглолистната росянка (Drosera rotundifolia) са характерни растения за природно местообитание преходни торфища и плаващи подвижни тресавища, което е едно от ключовите обекти на опазване във „Витоша“. Двата растителни вида имат висока консервационна стойност – защитени са от Закона за биологичното разнообразие и са включени в Червената книга на Република България.
Кръглолистната росянка е насекомоядно растение, което все още се среща из витошките торфища, макар и ограничено. Промените във водния режим на местообитанията му в резултат на водохващания и засушаване на климата са довели до намаляване на разпространението на някои типични за торфищата видове, сред които и росянката. Целта на програмата за подпомагане на вида беше увеличаване на жизнеспособните популации на росянката в подходящи торфени участъци. Събрани бяха 50 кутийки с узрели семена от росянка, които бяха заложени в подходящ субстрат в разсадник. Успешно произведените 180 млади растения от вида бяха засадени през септември 2013 г. по поречието на Боянска река и в м. Конярника на обща площ от 1,2 дка. Мониторингът през пролетта на 2014 г. показа успешно преживяване на зимата и поникване на растенията.
Водната детелина е вид, обитаващ планински мочури и торфища. Поради непотвърждаване на находищата ѝ от няколко десетилетия, днес се счита, че тя е изчезнала от Витоша. Причините са негативните промени във водния режим на местообитанията ѝ (водохващания, пресушаване на мочури, обрастване с едри житни растения), както и събиране на растението за лечебни нужди.
По литературни данни водната детелина се е срещала на Витоша в приизворните торфища при х. „Боерица“, под вр. Черната скала, а вероятно и на други места. Възстановяването на изчезналата популация беше извършено чрез събиране на коренища от 20 растения водна детелина от Родопите и произвеждане на нови 70 индивида в разсадник. През септември 2013 г. младите растения от водна детелина бяха засадени в м. Конярника, в района на Черни връх и по поречието на Боянска река на обща площ от 0,6 дка. Мониторингът през пролетта на 2014 г. показа висока степен на прихващане на засадените индивиди.
Защита на природните местообитания чрез изграждане на специализирана туристическа инфраструктура
Инфраструктурата, изградена по проекта има за цел предотвратяване на утъпкването и деградацията на ценни природни местообитания, едновременно с което посетителите да опознават тези местообитания и биоразнообразието, свързано с тях. В тази връзка бяха изградени 300 м дървени скари за преминаване на туристи по основни туристически пътеки: в местностите Конярника, Платото, Ветровала и др; 12 моста с обща дължина 76 м на различни места в парка; 1500 м дървени огради и парапети.
От началото на проекта бяха изградени няколко туристически къта в местностите Кало (над с. Кладница), Бялата вода, Офелиите и Златните мостове, някои от които и с детски съоръжения.
Седем табла с информация за целите и дейностите по проекта, възстановените природни местообитания и видове бяха поставени на ключови места в парка, през които преминават голям брой посетители. Други 10 табла призовават туристите да опазват планината чиста. Те са поставени на местата в парка, където са провеждани мероприятия за Деня на парковете. На най-посещаваните места бяха поставени 70 метални забранителни табели (забрана за преминаване на МПС и за изхвърляне на отпадъци).
Почистване на територията на ПП „Витоша“
В периода 2011-2013 г. се организираха и проведоха три национални дни за почистване на природните паркове в България. Стотици доброволци се включиха в събирането и изнасянето на десетки кубици антропогенни отпадъци от територията на ПП „Витоша“. За почистване на по-големите сметища беше използвана специализирана техника.
Комуникационни дейности
Проведени бяха срещи със заинтересованите страни, включващи представители на местните власти и структурите на ИАГ, регионалните инспекции по околната среда и водите, както и със заинтересовани граждани. На срещите се представиха и обсъдиха дейностите по проекта. Те бяха необходими за осигуряване на необходимата подкрепа и съдействие. Беше организирано и журналистическо пътуване с представяне на възстановените и обновени обекти на територията на парка.